Василий Лупу, св. Параскева и град Яш. Частица от Българската история.

Василий Лупу (на молдовскиВасиле Лупу) (1595 – 1661) е молдовски княз (войвода), управлявал от 1634 до 1653 г. Организира всеправославния и светлейши синод в Яш.

Василий е син на Никола Коча Лупу. Съществуват противоречия относно народностния произход на този княз. Смята се, че той е от смесен албано-гръко-влашки произход. Според някои проучвания родът му по бащина линия е с албански и/или гръко-аромънски корени, като се заселва във Влашко от Арбанаси, днешна България, където предците им преди това се преселват от Епир. Майка му вероятно е молдовска влахинка.[1][2][3][4]

Неговият произход е отбелязан в едно житие на Света Петка Търновска, чийто автор е критският грък Мелетий Сиригос. Същият е основен съветник на Василий Лупу по религиозните дела. Спирайки се на православния събор, проведен през 1642 г. в Молдова, Сиригос пише: „Присъстваше и Васил войвода, на когото прадедите са от албански род, от село наричано Алванитохори на Каркиануполис в Търновска епархия.“ От друга страна във въведение на грамота на патриарх Партений I се казва, че е обявил за ставропигиално село “Алванитохорион в Червенската епископия, родина на владетеля на Молдова – Василий“. Не е ясно за кое Арбанаси става въпрос. Някои изследователи приемат, че Алванитохори на Каркиануполис означава Арбанаси край Марцианопол, и че се касае за днешното Пороище, Разградско. Същевременно, близо до останките на Марцианопол се намира село Староселец, което през Османското владичество също носи името Арбанаси. Други учени смятат, че щом селото е попадало в Търновска епархия и Червенската епископия, то е било Арбанаси край Търново.

Точната година на раждането на Лупу не е известна. Различните румънски историци поставят годината му на раждане между 1590 и 1597. През 1593 г. баща му е вече велик княз на Молдова, а след година е бан на Влашко и по това време вече е женен за Ирина, дъщеря на молдовски болярин. Това означава, че Василий е роден по тези земи. Лупу прекарва голяма част от управлението си в борба с влашкия княз Матей Басараб, опитвайки се да наложи сина си на трона в Букурещ. След един бунт на местните боляри срещу идващите от чужбина фанариоти (главно гърци) по благоволение на Портата, Лупу Кочи успява през 1634 г. да заеме молдовския трон.

Василе Лупу има качества на способен администратор и финансист, което го превръща в най-богатия човек в източноправославния свят по негово време. Василе Лупу вижда в себе си основен защитник на християнството в Османската империя и мечтае за възстановяване на Византия. Свален е от княжеския престол в 1653 г. След това заминава в изгнание и умира като фанариот в Цариград през 1661 г.

Василий Лупу е показал особен интерес към България и към всичко българско. Още баща му Никола Коча Лупу (Никола Кочов) показва живо внимание към българския манастир „Зограф“ в Света гора. В една черква в молдавския град Васлуй е намерена позлатена сребърна чаша (потир) с български надпис, който гласи, че е подарена от бащата на Василий Лупу през 1630 г. за църквата „Св. Георги“ в Зографския манастир. Тази традиция на бащата продължава и синът. През 1641 г. Василий Лупу подарява на Зографския манастир няколко чифлика отвъд реката Прут, т. е. в Бесарабия. На 26 март 1651 г. той подарява пак на Зографския манастир богатия румънски манастир „Добровец“ с обширните негови имоти.
С големи жертви към Цариградската патриаршия Василий Лупу сполучва да вземе мощите на Св. Параскева, които са били символ на българското величие и са свързани с най-големия възход на Българското царство.  Именно тях поискал през 1641 г. молдавският княз и ги поставил в построения от него храм „Три светители“ в Яш на 13 юни 1641 г. В тази църква сега  се намират княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена Тудоска и синът им Стефан Вода.

Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII – XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата страна, както и в Северна МакедонияСърбияРумънияРусия и другаде. На тази светица е наименуван храмът в Рупите, издигнат от Баба Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Църковният празник в нейна чест (Петковден) се чества на 14 октомври.

Изобразена е върху щита на Герба на Лапово, Сърбия. Считана е за покровителка на град Троян. Тя е духовна покровителка на Габрово.

Параскева (побългарено Петка) е родена в Епиват (дн. град Селимпаша) край Мраморно мореОдринска ТракияВизантия. Родителите ѝ са благочестиви и уважавани хора[1], баща ѝ Никита[2] е състоятелен земевладелец[3].

Живее през втората половина на Х в.[4] Според нейното житие от патриарх Евтимий по-малкият ѝ брат Евтимий става монах и около 40 години е митрополит на Мадитос, а след смъртта му (ок. 989 – 996 г., на 80 – 81 г.), е канонизиран като светец[2]. Параскева почива след него, вече в новия век, на възраст поне 85 години.[5]

Според нейните жития Параскева, още 10-годишна, чува в храм Иисус Христос да казва „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ и решава да се посвети на вярата. Тя сменя дрехите си с просешки и често раздава свое имущество на бедните.

Когато родителите ѝ почиват, брат ѝ е вече монах. Параскева напуска дома си и обхожда светините на Константинопол, приема монашеско постригване и като монахиня 5 години прекарва в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“ в столичния квартал Ираклия. Заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. Следвайки примера на прочутата св. Мария Египетска, тя се установява в Йорданската пустиня и живее там много години до старостта си.

Предусещайки смъртта си, се завръща през Константинопол в Епиват. Заселва се при храма „Свети апостоли“, където след 2 години тихо изгасва, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече няма нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребват монахинята вън от градските стени като чужденка.

Преданията за отшелническите подвизи на Параскева довеждат до появата на култ към нея.

Мощите ѝ пристигат в Търново, столицата на България през 1230-те години; тя е наречена Параскева Търновска и е почитана за закрилница на града, народа и държавата. За отношението към св. Параскева Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ в държавни и международни актове. В известния договор (1347 г.) с Венеция цар Иван Александър се заклева „в името на Бога, света Богородица, в кръста… и в светата Параскева Търновска“.

Според преданието дълги години гробът на монахинята бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, 2 местни християни имали видение, в което се появила Параскева с царски одежди, заобиколена от Христови воини, и помолила да извадят мощите ѝ. В удовлетворение на нейната молба от преданието те са извадени и са пренесени в църквата „Свети апостоли“ в Каликратия.

Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постига българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изисква мощите ѝ от Латинската империя. Останките на преподобната са пренесени тържествено в столицата Търново. Тя е обявена за закрилница на Търново и е наречена Петка Търновска.

Мощите ѝ са спасени от безчинствата в покорения от османците град Търново през 1395 г. – измолва ги видинският „млад цар“ Константин II Асен, син на цар Иван Срацимир. Във Видин (после и той покорен) мощите остават до 1397 г., когато султан Баязид I ги подарява на сръбския княз Стефан Лазаревич.

Нейните мощи са в Белград до 1521 г., след което се озовават в Константинопол. По молба на молдовския княз Василий Лупу – родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград), Цариградската патриаршия му изпраща през 1641 г. светите мощи в столицата му Яш, където се пазят и днес в катедралния храм „Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“[4].

И до днес мощите на Света Петка Параскева, покровителка на България, Сърбия и Молдова са  в катедралния храм и привличат тълпи от поклонници, особено на нейния празник – 14 октомври (Петковден). Фактът, че като заговорим за нея в Румъния, тя е св Петка Яшка, ако отидем в Сърбия е св .Петка Сръбска, някой може да каже св .Петка /Параскева/ е  гъркиня  – всеки народ я почита по свой начин, но важното е, че тя закриля целия православен свят.

Яш (на румънскиIași) е град в Североизточна Румъния в историческата област Молдавия. Яш е административен център на окръг Яш. Населението е 290 422 (2011), което го нарежда на четвърто място в страната. Разположен е на река Бахлуй, която е приток на Прут.

Град Яш се намира в най- североизточната част на Румъния на няколко км от Молдовската граница. Градът е четвърти по големина в Румъния /около 300 000 жители/. За пръв път е споменат в грамота от 1408 г., а от 1564 г. е обявен за столица на княжество Молдовия. Яш се смята за културната столица на Румъния. Тук се намира най-старият университет, основан през 1860 г. от княз Александър Йоан Куза. Сега в Яш има 5 университета и се смята, че е най-големият университетски град в Румъния с около 70 000 студенти. Между 1916 и 1918 година Яш е столица на Румъния. Построен е на няколко хълма, потънали в зеленина и  много цветя. Уреден и подреден град е с над 100 исторически сгради, много църкви и манастири. Впечатление правят уникалните сгради на театъра /най-стария в Румъния / и наскоро ремонтирания дворец на културата. Старият център, където се намират църквата „Три светители“ и Катедралата „Сретение Господне“,  е основно ремонтиран и с красиво обособено пешеходна зона.

Вече почти 400 години мощите на св. Петка са в този красив румънски град.

Вдъхновени от богатата и завладяваща история решихме да я претворим в една запомняща се екскурзия.

Ако желаете да се присъедините към нас в това приключение, можете да разберете повече подробности по неговата организация, като разгледате офертата.

Скорошни публикации

БългарскиEnglish
error: Content is protected !!

Последвайте ни и във Facebook